

Трябва да е било миналия септември, когато получих email със снимката на едно момиче. Плаж, скали, тя е по джапанки, с кърпа на главата и големи очила, размахала е щастливо ръце към някого. Под снимката пишеше “Аз не съм.. мъжко момиче. Работата ми е да съм.. малка и глупава за последно. Вярвам на.. Слав (приятеля ми). Всичко, което искам.. е любовта да трае повече от три години. Карла, ученик”
Една година по-късно в модна сесия за AMICA “Карла, ученик” ми се струва порастнала. И ми е още по-интересно какво би написала под снимката си този път.
