Точно преди година в броя ни посветен на личните революции написах, че една от най-големите ми победи е, че децата ми разбраха коя съм. В началото го усетих с тялото си - прегръщаха ме по различен начин. После започнахме да говорим с часове. После дойдоха малките бележки под вратата на спалнята ми, съобщенията в телефона, от които разбирах колко всъщност са пораснали. Снощи заедно с дъщеря ми пристигна и моя последен подарък, затворен в изящна копринена кутия на Balenciaga. Вътре имаше копринени чорапи в три нюанса от мекия пастелен цвят на топла кожа, който е нарисувал Дега върху изящните крака на своите балерини. Произведени някъде през 60-те, в десетилетието, в което аз съм родена, за жени, с осанката на Грейс Кели, те дойдоха при мен, заради едно много истинско усещане. „Мамо, този подарък е толкова твой.”