

Те са готови на всичко, за да бъдат забелязани. Да спят със зайци, да говорят с памперси, да живеят по дърветата и да стоят на главите си. Те са плейбоят, майката-героиня, екологът и духовното гуру.
Ако искаш да надникнеш в чуждия живот, трябва да си бърз. И да се дръпнеш, преди дясното ти око да заеме формата на шпионка. В редки случаи обаче няма нужда да търсиш воайорски процеп, защото вратата е широко отворена. Някои хора с удоволствие ще ти покажат лайфстайла си, дори той да е клише. Плейбоят ще навре под носа ти кръглото си легло. Екологът - бельото си от биопамук. Майката-героиня - току-що използваният памперс. А духовното гуру ще разтвори килимчето си за медитация.
„С моите приятелки си правим женски обяд, казваме му chicken party. Но май е по-правилно да го наричаме snake party, защото жените доста повече съскат, отколкото кудкудякат.” (Таня Миленкова)



Точно преди година в броя ни посветен на личните революции написах, че една от най-големите ми победи е, че децата ми разбраха коя съм. В началото го усетих с тялото си - прегръщаха ме по различен начин. После започнахме да говорим с часове. После дойдоха малките бележки под вратата на спалнята ми, съобщенията в телефона, от които разбирах колко всъщност са пораснали. Снощи заедно с дъщеря ми пристигна и моя последен подарък, затворен в изящна копринена кутия на Balenciaga. Вътре имаше копринени чорапи в три нюанса от мекия пастелен цвят на топла кожа, който е нарисувал Дега върху изящните крака на своите балерини. Произведени някъде през 60-те, в десетилетието, в което аз съм родена, за жени, с осанката на Грейс Кели, те дойдоха при мен, заради едно много истинско усещане. „Мамо, този подарък е толкова твой.”