

Може да ви стори странно, че препоръчвам тази книга за уикенда, защото с “Джеф във Венеция, смърт във Варанаси” не може просто да се запълнят няколко свободни дни. Но тя е хубава, умна, в нея има чувство за хумор и съществени прозрения за ролите, които се налага да играем в живота си, за нещата, които подминаваме, за важността на промяната, за намирането на смисъла. В Италия героят на романа се среща с голямата любов, а в Индия - със себе си…

Любовта е като храната - във всяка държава я поднасят различно. В Испания е гореща, в Гърция - скъпа, а в Китай пристига на малки порции.
“В единия ъгъл на антрето в английския им дом жената подрежда току-що набрани хризантеми, а в другия мъжът й признава: „Единственото, което вече споделяме, е тоалетната на долния етаж.”
