Като студентка по българска филология попаднах в голяма джазменска компания. Половината от музикантите излизаха с певици, останалите - с фалшиви ноти като мен и двете ми приятелки. Сега съм сигурна, че бяхме безумно влюбени в тези мъже, само защото не разбирахме за какво си говорят и не бяхме подготвени за импровизациите им. По купоните им мълчахме смутено. Дори насаме с тях не издавахме стон, сакън да не произведем някой грешен тон. А, да. Освен нашите джазмени слушахме Майлс Дейвис и Ян Гарбарек. Виж останалото »