Comments for AMICA

Comment on Стената на щастието by m

Wed, 10 Mar 2010 07:58:44 +0000

на разни истории се усмихвам.
1 лодка в мъгла, толкова гъста, че не може да видиш брега докато не се блъснеш в него, а после по пътя срещаш ..хм.. елени и се чудиш какви ги вършиш на това странно място, обаче никога след това не можеш да си го избиеш от главата
1 телефонен разговор от летището за чао и после изгубваш, номера, мейла, адреса, името, снимките ..за сметка на всичко останало
3 секунди до края на мача, когато губите и получаваш пас, но не защото е бил планиран за теб, а просто защото в лудницата се оказваш възможно най-подходящия и на всичко отгоре точно тогава правиш перфектния си изстрел. и ти е като дежаву, защото винаги си го представял така.
20 минути на някакъв чужд балкон, където получаваш по-удобния стол, но заедно с отрезвяващата истина, че всичко е свършило. и хич не е по твое желание, но пък гледката от балкона е супер и си сигурен, че в този момент само ти си я забелязал.
1 ден преди случката, когато вече мислиш, че губиш всякакъв контрол някой ти подхвърля ключова дума и тя ти подрежда главата
1 час след като всички са си заминали и разчистваш останките се чувстваш … като магьосник и като владетел едновременно
3 часа в самолет, само за да откриеш, че ти е студено. някак ти оправя сетивата.
1/2 година до 30 годишнината си, когато някой ти обеснява, че може би си в криза-та на 30-те (ха!), но тъкмо този някой в момента се оказва най-силното ти енергийно хапче и ти дава вдъхновение, сила, вяра
1 нощ не можеш да заспиш, защото бързаш да стане утре
5 часа шофиране в едната посока само за да разбереш, че трябва веднага да обърнеш и да се върнеш.
10-те минути, в които напъхваш в чанта всичко важно и даже успяваш да погледнеш в онази кутия от обувки и откриваш - снимките на майка като дете, майка и татко в гимназията, баба и дядо като младоженци, брат ми на 5 години, флумастер, карта за библиотека и безплатен ксерокс, полускъпоценен камък, 3 баджа, есе от гимназията на никога не зададена тема, 2 визитки, счупен химикал, гумичка, линия, която става на гривна, едно светещо кубче, късмет от кафе, на С снимката от паспорта, томче безплатни картички, които преди време му поръча да ти събира
като рецепта ми се получи

Comment on Стената на щастието by springinme

springinme — Tue, 09 Mar 2010 12:11:52 +0000

Радва ме, че киснейки цяла зима по софийските барове на някое и друго малко уиски с много лед, продължавах да срещам нови и интересни хора и май са останали някакви и за следващата зима. Че все има много красиви стари филми, които не съм гледала и толкова много нова музика, която да ме развълнува по различен начин всеки ден.
Радва ме, че няма да изпусна хубавите ми моменти от пролетта: така, както съм си намислила да ги изживея. Че докато чаках снимката на глезена ми от спешния рентген на ВМА преди два дена, прехвърлих през главата си всички набелязани дати в календара и когато разбрах, че е просто „навехнат”, си отдъхнах: и тази година пролетта ще се случи с моето активно участие и няма да си тътря тежкия гипс на събитията, които организирам, на следващото парти, което с нетърпение очаквам или по някой гръцки плаж.
Радват ме слънцето и всеки междуградски път, когато е слънчево. Че по това време на годината вече започва да ме обхваща този радостен ентусиазъм, който ме кара още през март да планирам всеки уикенд в календара до края на лятото, и че дори да не успея да тръгна по всички маршрути, ще съм си щастлива, планирайки ги. Все още ме радва и най-хубавият късмет от баницата тази година: изрезка от вестник със заглавието „Момичета на път” – че и следващата зима ще имаме готини случки да си разказваме, киснейки по софийските барове на някое и друго малко уиски с много лед.

Comment on Стената на щастието by justbegood

justbegood — Tue, 09 Mar 2010 10:44:49 +0000

че намерих едни стари, чужди & подарени изписани тефтери в събота следобед
и ги четох, и беше хубаво. че мирисът на chanel понякога все още ми преобръща стомаха. че има с кого да слушам новите си “музикални открития” и той да не ги харесва, и да ми го казва. че ставам ужасно рано и си лягам често ужасно
късно, но винаги не е било напразно. че се научих, че създаването на собствени истории е далеч, по-интересно от слушането на чужди. онези стари кецове converse от преди две лета. снимката ни, която не мога и не искам да намеря, но знам че е някъде в целия багаж след последното пренасяне (преди цяла 1 година).
фиксираните обяди с хора, в които някога безумно си бил влюбен, а сега спокойно можеш им разкажеш, кой ти докарва малки истерии и те буди екстра рано, за да отидете на фризьор в 8, в неделя, и да почваш да усещаш, че вече не можеш без това, .. и да си признаеш че малко те е страх. “един черен чай, мляко и мед, моля, едно късо еспресо и два кросана” - всеки уиекенд. някой да ти измисли само негово си име за теб и в случая да е “ем-че” - да ти стане любимо и да знаеш, че само на него ще му отива да го казва. да има с кого да пишете “нашитеусловия”
и само вие да ги разбирате, и да им се смеете. че има кой да удари по силно от теб по масата. че вече все още ми пука.

Comment on Най-страхотната торта се прави от… румсървиса. by lulu

lulu — Fri, 05 Mar 2010 09:55:52 +0000

ne iskam da vi prepiram,no tova e edinstvenoto spisanie ,koeto o4akvan s netarpenie i …..ami koga 6te izleze novia broi:)

Comment on Balenciaga by maria lu

maria lu — Sat, 13 Feb 2010 15:57:24 +0000

Прекрасен подарък. :)

Comment on Посоки към добрия живот, които да предадете нататък by Богдана

Богдана — Mon, 08 Feb 2010 09:30:13 +0000

Станислава, тиражът беше изчерпан. Все пак имаме няколко книжки в редакцията, запазени за черни дни. Ако ми дадете адреса си, ще ви изпратим една. Хубав ден!

Comment on Посоки към добрия живот, които да предадете нататък by Станислава

Станислава — Mon, 08 Feb 2010 08:52:59 +0000

AMICA 161 не може никъде да се намери, поне във варна. Тъй като съм голяма почитателка на списанието, искам и това издание, ако можете да ми кажете къде да го открия. Благодаря Ви предварително.

Comment on Lou Doillon и Vanessa Bruno by Carrie

Carrie — Fri, 05 Feb 2010 14:46:43 +0000

ejjj, koga li ste ima Vanessa Bruno v Bulgaria…

Comment on Lou Doillon и Vanessa Bruno by Anonymous

Anonymous — Fri, 05 Feb 2010 12:39:50 +0000

Видеото е супер!
Констатациите също, защото понякога се увличаме в печалбогонство и забравяме защо правим мода или защо толкова ни харесва да я носим.
Но до колкото забелязвам хората се променяме към по-добро и май отново ще открием как забавлявайки се да творим.

Comment on Пътища за никъде by lulu

lulu — Fri, 15 Jan 2010 10:46:14 +0000

ama golyama pochivka mu udarihte,iskreno se nadyavam da ni iznenadate s mnooogo hubav broi !!!