

Наскоро се пренесох в ново жилище, което деля с още една мацка. Не сме близки, работим по много и рядко се засичаме вкъщи. Какво по-удобно от това?… Не си представях, докато онзи ден тя не ми звънна с въпроса “Да вечеряме заедно у дома. Имаш ли нещо против да поканя и един познат?” Приех с удоволствие и любопитството ме загриза. Предположих, че ще хапнем паста или в най-добрия случай ще поръчаме храна от някой ресторант. Е… това, което последва надскочи въображението ми. “Познатият” беше около 40-те, небрежно шик и приятно разговорлив. Пристигна с 2 торби продукти и 4 бутилки вино. Дотук добре. Развъртя се в кухнята, все едно цял живот е живял у нас. За 40 минути ни поднесе предястие, основно и десерт.
Признавам, ужасно ме впечатли… Срещала съм и други мъже с готварски умения, но никой не ми беше поднасял домашна вечеря като в 5-звезден ресторант. Междудругото Феликс се оказа бившия готвач в един от любимите ми парижки хотели Le Bristol. А той наскоро се сдоби с трета звезда Мишлен.

Трябва да е било миналия септември, когато получих email със снимката на едно момиче. Плаж, скали, тя е по джапанки, с кърпа на главата и големи очила, размахала е щастливо ръце към някого. Под снимката пишеше “Аз не съм.. мъжко момиче. Работата ми е да съм.. малка и глупава за последно. Вярвам на.. Слав (приятеля ми). Всичко, което искам.. е любовта да трае повече от три години. Карла, ученик”
Една година по-късно в модна сесия за AMICA “Карла, ученик” ми се струва порастнала. И ми е още по-интересно какво би написала под снимката си този път.