Наскоро мой познат навърши 50 и ми разказа как в знак на признателност подчинените му му подарили.. кон. Имал си бил всичко останало.

Това ме върна десетина години назад, когато (вероятно по същата причина) на мен пък ми подариха папагалчета. Ефекта беше потресаващ. Папагалчетата цвърчаха денонощно и плюеха наляво и надясно, а след като подлудиха цялата къща едното дори реши да умира. Докато намерим приемно семейство се видяхме в чудо, а малката ми дъщеря изпадна в депресия, от която според мен все още се въстановява. Случвало се е на мъжа ми да му подарят употребявани чаши, красиво опаковани, а на мен парфюм, на който пише „тестер”. Да не говорим за онзи рожден ден през ‘79-та, когато получих 3кг. от дефицитния тогава кашкавал “Витоша”. Трийсет години по-късно май все още не знаем защо правим подаръци, както и какво означава да подариш нещо подходящо. Не че нещо, но една от причините хората да се развеждат, казват, били изчерпаните идеи за това какво да подариш на другия… Вие как се справяте?