Въртях обръч, в неделя следобед на улица „Шишман”, заедно с една циркова трупа, пред магазин номер 10. Всички наоколо ми ръкопляскаха, а Боряна Керванбашиева свиреше с пръсти като футболна хулиганка.
Разминавах се хора, които винаги се радвам да срещна. Чувствах се като на рожден ден, разсипан на цяла улица. Дори непознатите ми бяха интересни и си представях, че бих се запознала с тях, ако има кой да ни представи. Ето така „на живо” видях, че София е била град с истинска аристокрация и динамичен живот, спомних си какво значи да се облечеш за разходката в Градската градина.
Достолепни възрастни двойки вървяха под ръка като през миналия век, смесваха се с татуисти, с омазани с бои деца и скейтъри. Никой не наблюдаваше, всеки правеше любимите си неща. Привечер Красимир Стойчев свири Рахманинов пред Седмо училище. Беше дошъл специално от Париж, и много възторжен се снимаше с хората. Масите на ресторантите бяха на улицата и всички се поздравявахме от двете страни с вдигнати чаши. София дишаше, наистина. Ще се видим на „Шишман” и следващата неделя.