Те са готови на всичко, за да бъдат забелязани. Да спят със зайци, да говорят с памперси, да живеят по дърветата и да стоят на главите си. Те са плейбоят, майката-героиня, екологът и духовното гуру.

Ако искаш да надникнеш в чуждия живот, трябва да си бърз. И да се дръпнеш, преди дясното ти око да заеме формата на шпионка. В редки случаи обаче няма нужда да търсиш воайорски процеп, защото вратата е широко отворена. Някои хора с удоволствие ще ти покажат лайфстайла си, дори той да е клише. Плейбоят ще навре под носа ти кръглото си легло. Екологът - бельото си от биопамук. Майката-героиня - току-що използваният памперс. А духовното гуру ще разтвори килимчето си за медитация.

Най-уморителната житейска поза безспорно е №69. Запазена е за плейбоя, който стои в нея по няколко часа дневно. После излиза в светското общество. Той има нужда от светкавици така, както аквариумните риби от луминисцентно осветление. Когато няма кой да го снима, вади сладкото си любителско апаратче, мушва глава между гърдите на сочна блондинка и щрака. После пуска снимките в блога си.Върху слабините на този типаж е татуиран калкулатор, който отчита в диапазона сто манекенки-хиляда плеймейтки. С годините колекционерът на жени смята все по-точно. “С напредването на възрастта най-много се изненадвам, че оставам все така млад”, казва издателят на Playboy Хефнър и заспива върху коляното на млада зайка навръх 83-тия си рожден ден.

Плейбоят се държи едновременно като мъдрец, като дете и като полуидиот, който говори за себе си в трето лице. Описва се с думит “щастливец”, “обаяние”, “духовит”, “въпрос на опит”, “без комплекси”. За жените използва “уважавам”, “заслужават”, “принцеси”, “истински”. За другите мъже знае само, че пускат по-калпави есемеси от него. Ежедневието му е динамично, подчертано от преживян инфаркт, падане от ски или чупене на десен мигач. Мечтите му са дръзки, макар и не чак толкова, че да построи гравитационен двигател. В неговата рамка никога не влизат памперси. Детето или вече е голямо, или е насилствено отнето от злата бивша.
Съществува обаче и живот наопаки, който прилича на голям памперс. „Ние акахме”, казва млада майка и пъха краткото изречение под носа ми. Подушвам любезно. Майчинският лайфстайл понякога мирише толкова натрапчиво, колкото и парфюмът на плейбоя.

Един пример. Приятелката ми току-що е пристигала на среща с 2-часово закъснение и с обичайното обяснение: “Така е то с дете”. Останалите в стаята също са родители, но са сцепили секундата на две. След кратко мълчание Майка №1 задава мъченическо-героичният въпрос: “Ти знаеш ли какво е да имаш дете?”, и увещаващо-любопитният: “Ма защо не си направиш едно?”. По всички останали теми демонстрира тактичност.
Майка обаче не е непременно синоним на “натрапваща”. Познавам жена с голям бизнес, за чиито пораснал син и малка дъщеря не подозирах. Една вечер тайната излезе наяве. Гласът й странно омекна, когато набра някакъв номер и обеща да разкаже приказка за лека нощ.

Интересно дали знае най-модерната приказка в момента - “Беднякът-милионер”. Главен герой в нея е Индия, любимата държава на Запада. Все повече туристи поемат към страната и търсят пътя на просветлението, върху който се премята самотен кожен сандал. Остава да намерят кармичната му половинка. Междувременно ние ще разгледаме обявите за самолечение с прана, ще си обясним домашните скандали с проблеми от минал живот и ще уточним разликата между концентрация и дхарана.

В последните години често се говори как някой е открил духовния лайфстайл. Как изминал хиляди километри, за да стигне до себе си. И как погледът му се променил завинаги. Затова притеснена се вторачих в позната, която се върна от 9-месечна специализация при свещените крави. Тревогите ми се оказаха напразни. Маймуната в апартамента й и денонощният пазарлък под прозореца не я бяха променили към добро.

Извисеният живот явно не е за всеки, най-малкото за мен. В курса ми по йога всички медитират, докато аз спя. Когато наричам асаните “гимнастика”, във въздуха пука електричество. Очаква се да запазя будистко спокойствие, дори пощата ми да прелива от духовен спам. И да участвам в благородната конкуренция кой ще седне по-близо до Учителя. В тези моменти се чувствам като пред билковата аптека, където всички споделят болежките си и бързат да пипнат билкаря бай Митко. Шри Шри Рави Шанкар все повече ми прилича на бай Шанкар.

Въпросният се усмихва от билбордовете, набодени по софийските кръстовища. Шри ще изнася лекция в задръстената столица. Интересно дали предпочита добрият стар пешеходен лайфстайл или новата рикша с парников ефект “Тата Нано”? Вероятността да благослови евтиния автомобил изглежда голяма. Все пак екологичният живот е модерен на Запад, а не на Изток.

Затова и зелените не пропускат да ни облъчат с лайфстайла си. Предлагат да се кьоравим на енергоспестяващи крушки, да се ръбим на възглавници с пълнеж от жито и да чистим банята си с оцет. Препоръчват ни да спасим природата като разглеждаме сайтове за евтини екокъщи и като се присъединим към зелени каузи във Facebook. Лично на мен чувство за изпълнен еко дълг ми дава синината, която получих след активно участие в кампанията “Да спрем тока вкъщи, да спасим Земята”.

Все пак е по-добре някои пози да се практикуват внимателно. Иначе боли. А и като че ли боклукът не намалява.

AMICA, май 2009