Рано или късно ще ви излъжат. Може да е в началото на вашата връзка. По средата. Или в нейния край. И тогава няма много неща за правене - или ще си тръгнете, или ще забравите, или най-вероятното - ще започнете също да лъжете.

Тя взела телефона му от ремонт. Преди това обаче го включила и добре го разгледала. Последните съобщения били от някаква Лена от Петербург. “Запазила съм масаж за двамата следобед”, “Супер, бейби, ще те чакам в хотелската стая след час”, “Не ми пиши, ще те търся само аз”. Било като пресрилийз, който съобщавал за края на още една връзка. А и какво може да се направи, когато срещу вас стои незнайната Лена от Петербург. Заплахата е двойно по-голяма, когато не я познавате, нали? Не може нито да набиете руската “блядь”, нито дори да поспорите.

За първи път тази жена осъзнавала, че мъжът, с когото живеела от осем месеца, се оглежда настрани. И тогава в нея се пробудило желанието да се държи като член на Испанската инквизиция. За целта решила да изслуша версията му. Искала все пак да се порадва на унижението. Разбира се, очаквала, че виновникът ще се чувства като куче, което току-що се е изпикало върху новия й килим. Но станало друго.

“Не е това, което си мислиш. Само провокирах рускинята. Грешно си прочела есемесите и защо въобще си ми бъркала в телефона?”, се оказала речта, с която излязла “защитата”. Как може да приемете такова обяснение? Вероятно никак. Звучало като да пръднеш на масата за вечеря, но да кажеш, че е някой друг. Мъжът въобще не се разкаял както трябва. Жената, която прочела чуждите съобщения, също. Тя и досега е убедена, че е го е направила за добро. Без да си дава сметка, че разбереш ли всичко, трябва да простиш всичко. Нещо, което тя определено не можела.

“Не питай и няма да бъдеш излъган, е най-здравословната заповед в една връзка”, ми беше казал моят гинеколог. Вероятно е прав. Само че момичетата, които не задават въпроси, когато имат повод, в повечето случаи изхождат от себе си. Играете ли нечисто, не е трудно да усетите “издънката”. Аферите винаги се покриват еднакво. От друга страна, започнете ли да изхождате от себе си, недоразуменията тръгват да изникват едно след друго.

Познавам обаче и такива жени, които не питат просто за да си нямат проблеми. Особено когато мъжете им са щастлив лотариен билет, осигурил достъпа до първата класа. Те вероятно знаят, че колкото по-силно дебнат, толкова повече ще им бягат. А колкото повече им бягат, толкова повече ще дебнат.

Точно затова моята позната си дала сметка, че не иска да свърши като детектив Коломбо. След което си тръгнала. Знаела, че “петербургският припев” ще се повтаря вечно. Съгласна съм. Това би трябвало да е ходът на всяка умна жена. Тя или вдига бялото знаме и напуска връзката веднага, или ако остане, никога повече не би трябвало да си спомня за изневярата. В противен случай винаги ще има един обвинител и един обвинен. Един, който ще се държи като престъпник, и друг, който през цялото време ще иска да го стисне здраво за топките.

“Сигурна съм, че с мен е имал най-добрия секс, който е можел да си представи. А и през цялото време ми повтаряше, че ме обича.” Може и така да е. Само че мъжете могат да обичат и да чукат едновременно. Това е заложено в тяхната генетика също като гледането на “Шампионска лига”. Защото за някои леглото с една жена е затвор, а кръшкането свобода. И това трудно ще се обърне. Може да се опитвате да манипулирате, да хитрувате или най-лошото - да променяте. Пожелавам ви късмет. Особено с човек, чийто прякор е Франзелата. Вероятно ще успеете най-много в гардероба и прическата му. Защото “франзелата” си той винаги ще иска да споделя с другите.

Няма спор: женската глупост понякога също е неотразима. Когато мъжът до нас не се заглежда настрани, е мухльо. Когато обаче го прави - защо така се случва. Нали виждате - жените обичат да се самоунищожават и никой не може да ми докаже обратното. Истината е, че съвършеният никога няма да се намери. Най-много да намерите такъв, който да направи живота ви интересен. Между другото, този тип мъже имат едно голямо предимство - те излизат много добре от ситуации.

Спомням си за колега, който във върховния момент, когато събличал някаква случайна девойка на семейния диван, след подаден сигнал в хола влязла съпругата му: “А, ето това е жена ми Славка.” Само това успял да измисли. Признавам доста е стилно. Двамата все още са заедно. “Той може и да ме лъже, но аз съм си отмъстила, и то как”, разправяла после и Славка.

След първия ъперкът, също както при боксьорите, в началото не чувстваш нищо. Болката идва след часове. Или на следващия ден. Тогава започваш да обмисляш как да отвърнеш на удара. И в това е трагедията. Когато вазата е на парчета, трудно може да се разбере кой точно я е счупил. Добре дошли в “Параграф 22″. Един омагьосан кръг, в който емоционалното насилие ни става любимо. Давам си сметка, че женското желание за вярност е ужасно. Но пък и “леките” чувства на мъжете встрани понякога продължават твърде дълго. Какво може да излезе от това? Нищо повече от думата “отношения”. А в нея никога не знаеш как ще започне и как ще свърши всичко.

AMICA май 2008