Ще ми се никога да не бях обличала каквото и да било от 80-те.

Това, което виждам, като се погледна в огледалото, обикновено ме изненадва. Винаги очаквам да видя някакво дребно и пакостливо същество.

Ако можех да променя нещо в себе си, щях да направя така, че костите ми да са нечупливи. Върша доста луди неща, например яздя без седло и пробвам разни каскади, и съм имала няколко лоши счупвания. Последно си извадих от строя дясната ръка.Не е модерно, но на мен ми харесват старите военни ботуши на баща ми, имам ги от дете. Но предполагам, че в момента и те са модерни.

Любимата ми сграда е колибата, в която живеех, докато строях къщата си. Намира се на една поляна в Скалистите планини. Съвършена е. Сега я ползвам за лятна къща за гости.

Не е модерно, но на мен ми харесват старите военни ботуши на баща ми, имам ги от дете. Но предполагам, че в момента и те са модерни.

Идеалният момент е да седя под звездите и да гледам страхотни класики като „Сладък живот” или „Вълшебникът от Оз”, прожектирани на сградата отсреща или просто на платно.

Още от Дарил Хана, Хелена Кристенсен и Индиа Хикс четете в новия брой на AMICA