Аз не съм… отегчена.
Работата ми… е супер.
Преди си мислех, че... 50-годишните са стари.
Днес знам, че… човек расте всеки ден и до края.
Хубавото на порастването e, че… сам взимаш решенията.
Лошото на порастването e, че… сам взимаш решенията.
В момента чета… и препрочитам няколко автори едновременно за различни настроения и с различни цели - Орхан Памук, Сибиле Левичаров, Илф и Петров, Тома Марков.
Не знам дали… утре да нося чадър.
Вярвам на... интуицията си, но не винаги я следвам.
Аз съм жена, която… не се прави, че не може да смени една крушка, но няма нищо против някой друг до го свърши.
Виждали са ме… да плача, както и да танцувам върху маса.
Най-неприятния ми навик е… да гледам телевизия.
Музиката, която ме зарежда… джаз, джаз и само джаз.
Ако имах повече време, щях да… преподавам и да споделям опита си, макар че и сега го правя под една или друга форма.
Имам идея… да направя нещо добро за паметта на един човек.
Когато пътувам… редувам музеи и галерии с готини заведения.
Добре, ще го кажа: все още пуша, макар че навсякъде тръбя, че съм ги отказала.
Веднъж излъгах, че… не ми пука.
Глупаво е да… преглъщаш обидите.
Вдъхновявам се от… думи, образи, звуци.
Винаги ще помня… хората, които са били до мен.
Домът ми… е библиотека, офис, спалня, баня и място за преобличане за хилядите предизвикателства навън.
Най-голямото ми удоволствие  е… да измислям постоянно неща без „размера” да има значение: от големи изложбени проекти до това как да си вържа шала.
Чувствам се наистина себе си, когато… редя изложба.
Не мога без… е-mail, компютър, телефон, племенницата си Ема, хубава храна, brainstorming-а между членовете на Института за съвременно изкуство, джаз, вечерни излизания.
Най-ценната вещ, която притежавам… са спиртомерите за ракия на дядо ми и палките за барабани на Едмонд Демирджиян.
Много бих искала  да вечерям с… най-близките си приятели - това не ми омръзва.
Уча се от… всичко, винаги и навсякъде.
Когато погледна назад, виждам… малко компромиси.
Най-трудният ми избор  беше… да се откажа от свободната практика и да започна работа за общинска институция.
Последния виц, който  чух… естествено е за Бойко Борисов, но има и далечна връзка с изкуството. Когато си счупил крака, отишъл в болницата и там му казали, че ще му слагат гипс. А той отвърнал: „А не, мрамор, мрамор…”
Напоследък имам нужда  от… общуване с хора извън професионалната ми среда.
И никаква нужда  от… телевизионни сериали.
Можете да ме видите в … Swinging hall, Brasserie, чайната, Опера, facebook, СГХГ, галерията на ИСИ-София, Скара-бар, Евро Синема, http:// okrazhno.blogspot.com