1. justbegood 09 Март 2010
   02:44
   

   че намерих едни стари, чужди & подарени изписани тефтери в събота следобед
   и ги четох, и беше хубаво. че мирисът на chanel понякога все още ми преобръща стомаха. че има с кого да слушам новите си “музикални открития” и той да не ги харесва, и да ми го казва. че ставам ужасно рано и си лягам често ужасно
   късно, но винаги не е било напразно. че се научих, че създаването на собствени истории е далеч, по-интересно от слушането на чужди. онези стари кецове converse от преди две лета. снимката ни, която не мога и не искам да намеря, но знам че е някъде в целия багаж след последното пренасяне (преди цяла 1 година).
   фиксираните обяди с хора, в които някога безумно си бил влюбен, а сега спокойно можеш им разкажеш, кой ти докарва малки истерии и те буди екстра рано, за да отидете на фризьор в 8, в неделя, и да почваш да усещаш, че вече не можеш без това, .. и да си признаеш че малко те е страх. “един черен чай, мляко и мед, моля, едно късо еспресо и два кросана” - всеки уиекенд. някой да ти измисли само негово си име за теб и в случая да е “ем-че” - да ти стане любимо и да знаеш, че само на него ще му отива да го казва. да има с кого да пишете “нашитеусловия”
   и само вие да ги разбирате, и да им се смеете. че има кой да удари по силно от теб по масата. че вече все още ми пука.

    
2. springinme 09 Март 2010
   04:11
   

   Радва ме, че киснейки цяла зима по софийските барове на някое и друго малко уиски с много лед, продължавах да срещам нови и интересни хора и май са останали някакви и за следващата зима. Че все има много красиви стари филми, които не съм гледала и толкова много нова музика, която да ме развълнува по различен начин всеки ден.
   Радва ме, че няма да изпусна хубавите ми моменти от пролетта: така, както съм си намислила да ги изживея. Че докато чаках снимката на глезена ми от спешния рентген на ВМА преди два дена, прехвърлих през главата си всички набелязани дати в календара и когато разбрах, че е просто „навехнат”, си отдъхнах: и тази година пролетта ще се случи с моето активно участие и няма да си тътря тежкия гипс на събитията, които организирам, на следващото парти, което с нетърпение очаквам или по някой гръцки плаж.
   Радват ме слънцето и всеки междуградски път, когато е слънчево. Че по това време на годината вече започва да ме обхваща този радостен ентусиазъм, който ме кара още през март да планирам всеки уикенд в календара до края на лятото, и че дори да не успея да тръгна по всички маршрути, ще съм си щастлива, планирайки ги. Все още ме радва и най-хубавият късмет от баницата тази година: изрезка от вестник със заглавието „Момичета на път” – че и следващата зима ще имаме готини случки да си разказваме, киснейки по софийските барове на някое и друго малко уиски с много лед.

    
3. m 09 Март 2010
   23:58
   

   на разни истории се усмихвам.
   1 лодка в мъгла, толкова гъста, че не може да видиш брега докато не се блъснеш в него, а после по пътя срещаш ..хм.. елени и се чудиш какви ги вършиш на това странно място, обаче никога след това не можеш да си го избиеш от главата
   1 телефонен разговор от летището за чао и после изгубваш, номера, мейла, адреса, името, снимките ..за сметка на всичко останало
   3 секунди до края на мача, когато губите и получаваш пас, но не защото е бил планиран за теб, а просто защото в лудницата се оказваш възможно най-подходящия и на всичко отгоре точно тогава правиш перфектния си изстрел. и ти е като дежаву, защото винаги си го представял така.
   20 минути на някакъв чужд балкон, където получаваш по-удобния стол, но заедно с отрезвяващата истина, че всичко е свършило. и хич не е по твое желание, но пък гледката от балкона е супер и си сигурен, че в този момент само ти си я забелязал.
   1 ден преди случката, когато вече мислиш, че губиш всякакъв контрол някой ти подхвърля ключова дума и тя ти подрежда главата
   1 час след като всички са си заминали и разчистваш останките се чувстваш … като магьосник и като владетел едновременно
   3 часа в самолет, само за да откриеш, че ти е студено. някак ти оправя сетивата.
   1/2 година до 30 годишнината си, когато някой ти обеснява, че може би си в криза-та на 30-те (ха!), но тъкмо този някой в момента се оказва най-силното ти енергийно хапче и ти дава вдъхновение, сила, вяра
   1 нощ не можеш да заспиш, защото бързаш да стане утре
   5 часа шофиране в едната посока само за да разбереш, че трябва веднага да обърнеш и да се върнеш.
   10-те минути, в които напъхваш в чанта всичко важно и даже успяваш да погледнеш в онази кутия от обувки и откриваш - снимките на майка като дете, майка и татко в гимназията, баба и дядо като младоженци, брат ми на 5 години, флумастер, карта за библиотека и безплатен ксерокс, полускъпоценен камък, 3 баджа, есе от гимназията на никога не зададена тема, 2 визитки, счупен химикал, гумичка, линия, която става на гривна, едно светещо кубче, късмет от кафе, на С снимката от паспорта, томче безплатни картички, които преди време му поръча да ти събира
   като рецепта ми се получи

    
4. ивелина 14 Март 2010
   03:00
   

   Здравейте,
   За мен щастието е когато сутрин преди да отида на работа мина през Starbucks, поръчам си едно лате с лешник, което винаги е толкова вкусно, а и високия бариста с черните очи го поднася винаги с най-чаровната си усмивка. Взела съм си книга или списание и чета в приятната обстановка на кафенето. Ако списанието е Amica, щастието ми е по-пълно, наистина списанието ви е разкошно, съчетава всичко в себе си и четенето на всеки нов брой за мен е един празник.
   Когато съм на работа и получаваме стока, да разопаковаш новите дрехи е като малка Коледа. Когато преобличам манекените или аранжирам дрехите по стените, имам чувството че се отделям от земята. Макар и дрехите да са направени от друг не от мен, аз съм тази , която ги представя на хората, която ги е съчетала така, че всеки иска да е облечен като манекените.
   Вечер като се прибера и малкия ми френски булдог почне да скача и да ми се радва. Едва ли има друго същество, което така да изразява любовта си и да те прави толкова щастлива.
   Щастието за мен е в малките неща в една усмивка от непознат, в едно приятно четиво, в едно кафе, в един шоколад, в една дреха или обувки, в малко черно, грухтящо куче. Всички тези ежедневни и на пръв поглед незначителни неща ми носят щастие.

   Благодаря ви!

    
5. Raya 16 Март 2010
   02:10
   

   Какво кара хората да бъдат щастливи заедно? Имаше една прекрасна книга, която прочетох преди известно време – не помня автора, но книгата се казваше “Любовта трае три години”. Когато двама души /обикновено от противоположен пол, но не винаги/ се опознават – те мислят за бъдеще, за семейство, за доволни и щастливи години, когато те остаряват заедно някъде на брега до красивата къща с много цветя, която винаги са искали за себе си – но заедно. Как става така, че всички тези мечти се превръщат в пясъчен замък? В един момент всяка жена преоткрива смисъла на изречението:”Ти не ме разбираш”, а всеки мъж се ужасява от кармата, която го застига, чувайки тези думи, което води обикновено до реакция на още по-голямо не-разбиране.
   Убеждавам се, че г-н Маслоу измисляйки прословутата си Таблица на Човешките потребности не е знаел колко точно описва всичко това. И наистина е вярно – всеки човек изкачва стълбица – когато постигнеш нещо, за което си се борил, то изведнъж става нещо, което е “абсолютно в капацитета на нормални човешки способности” а.к.а. “нищо работа” и се превръща в трамплин за нещо повече. И за да свържа двата края – представете си, че едно постигнато стъпало, се характеризира със следното: семейство, позиция, щастие, приятели, успех, влияние и ужасно много обич за да дава смисъл на всичко това – тогава представете си колко е алчен човешкия род, че иска нещо повече. Щастието е не да гледаш горното стъпало, а да се усмихнеш закачливо с вдигната глава, когато се обърнеш към изкаченото.

    
6. Luba 02 Април 2010
   13:52
   

   Щастлива съм! Защото:
   Суетна съм, без да ми е съвестно от това.
   Понякога си позволявам да престъпя собствените си принципи.
   Научих да запазвам баланса в живота си и в ежедневието си.
   Критиката на дъщеря ми към мен ме стимулира.
   Знам кога греша.
   Случва ми се да се наспя добре.
   Самокритична съм.
   Наложи ми се да бъда и вече съм по-силна.
   Мога да кажа, че има за какво да съм щастлива.
   Приемам това, което ми се случва и факта, че до голяма степен аз го предизвиквам, а след това и го управлявам.
   Срещнах се с приятел след 17 години разминавания.
   Забавлявам се, когато работя.
   Чувствам добре в кожата си, на мястото си и в своето време.
   … купувала съм си рокля с парите, с които трябваше да си купя нова пералня.
   Последното няма как да стане, заради което пак съм щастлива.

   Май не включих любовта и пеперудите. Всеки път щастието е различно. Безкрайно!

    
7. dians 07 Април 2010
   09:13
   

   Желанието ти да шофираш цяла нощ в бурята, за да ме видиш няколко часа по-рано. И за да споделим още едно пътуване заедно. Да пееш в колата, така удивително прекрасно докато пътуваме през нощта, а навън вали, а ние да пием топло кафе с много мляко, слушаме музика и се усмихваме. Всеки път. Да пропуснеш работния понеделник заради романтичен обяд на 230км от офиса. Преструктурирането на въздуха и особената му лекота, когато си наоколо. Да знам, че мога да ти кажа всичко и ти няма да си тръгнеш. Да заспиваме на канапето, на което трудно би спал един човек, двамата, прилепени един до друг докато гледаме филм. Сутрините ни.

   Вместо нова рокля, да си купя неопрен за гмуркане. Да събера няколко неща в куфар, повечето от които дайвинг екипировка и замина с еднопосочен билет на остров, който не познавам, незнам колко дълго ще остана, но винаги е хубаво и винаги се връщам с (истории, приятели, приключения, спомени, уроци, изводи, израстване) нова душевност. Мисълта, че винаги имам приятели и тук и там. Желанието посоката да не е наобратно, а само напред и все повече се доближавам до това. Да се възхищавам на уникалността на живота на 30 метра под вода и да наричам това работа. Да правя филм за 8 годишен гмуркач на рождения си ден по залез и да не се чувствам сякаш работя. Ти да влезеш с малък малинов кейк, свещичка, бутилка вино и няколко съвета по монтаж. Да ме целунеш на 10м под вода, когато още едва те познавам. Да ме снимаш така, както никога съм се виждала, сякаш си добавил красота в кадрите.

   Да пия сутрешното кафе на лодка по път към “офиса”, да гледам морето и ниското слънце и да си мисля, че още не знам с кого ще острея, но знам как.
   Да се разхождам из градове на брега, да си харесвам малки романтични места и да си представям как бих живяла там. Да седя на кея на поредното пристанище, да гледам яхтите и да си мисля къде са били.

   Да имам нужда от още такива спомени и случки.

    
8. Таня Николова 23 Април 2010
   00:56
   

   Какво ви прави щатливи?

   Щастие- здраве късмет и успех…толкова е банално да затварям щастието в тези общоприетости! Моето щастие е друго! Моето щастие е противоречието вътре в мен! Аз съм въплащение на едно щастливо противоречие. Например когато съм най-изморена ми се работи най-много; когато съм на финансовия лимит харча с най-голямо удоволствие; когато съм най-логична, съм най-неразбрана… и така до безкрай. Баланса и вътрешният мир са ми абсолютно непознати, а външната оценка за мен е, че съм абсолютно балансирана и умерена личност- какво противоречие, а? ;)

   Аз съм абсолютно изгубена в творчески хаос, но някак последователна в това си губене… щастливо противоречива съм и това гъделичка себелюбието в русите ми къдрици!

    
9. Ralitza 14 Май 2010
   12:32
   

   Как си представям щастието след 10 години? Слънчев съботен ден. Аз на верандата пиша втората си книга, окуражена от успеха на първата. На двора мъжът, когото обичам, си играе с малката ни дъщеря.

    

Остави коментар