В джаза

jazz_sylvia_sleigh

Като студентка по българска филология попаднах в голяма джазменска компания. Половината от музикантите излизаха с певици, останалите - с фалшиви ноти като мен и двете ми приятелки. Сега съм сигурна, че бяхме безумно влюбени в тези мъже, само защото не разбирахме за какво си говорят и не бяхме подготвени за импровизациите им. По купоните им мълчахме смутено. Дори насаме с тях не издавахме стон, сакън да не произведем някой грешен тон. А, да. Освен нашите джазмени слушахме Майлс Дейвис и Ян Гарбарек.

Моето момче беше диригент. Привличаше ме палката му и шанса да се докосна до изкуството. Един ден в небрежен разговор му споменах, че никога не съм стъпвала в часовете по физическо в университета. А той се усмихна ехидно и предрече, че заради това ужасно прегрешение ще ме изхвърлят от “висшето”. Няколко дни по-късно артистично фалшифицирах подписа на инструкторката по аеробика в студентската си книжка и успешно преминах във втори курс. По същото време с диригента скъсахме.

Още тогава разбрах, че човек спокойно може да живее без спорт и музика. Но не и без импровизации.

ВИЖ ОЩЕ

stassi 05 Декември 2009
06:58

Ne biach spala 36 chasa, kogato si vzeh Amica Art issue. Niama zemna sila na zemiata, koyato da mi zadurji klepachite otvoreni v takuv moment, no na benzinostanziata se izkushih kato vidiah novia broy. Izchetoh zialoto spisanie svita na divana oshte sushtata vecher. Izpitah ogromno udovletvorenie. Predpolagam che za tozi broi shte se govori mnogo….
…Normalno, ako Vejdi Rashidov e culturnata emanacia na naroda, ne malka chast ot nas shte se pochuvstvat istinski reabilitirani s tozi velikolepen (i sushto kato ministura, ) nepretenziozen, (no za razlika ot nego) izyashten art broy.
stassi 05 Декември 2009
07:05

Otnovo se vklychvam. Prednia post napravih na PC na kolega. Vidiah, toku shto che problema za nyakoy v tozi blog e v zapetaikite. Izvinete me i za latinizata, no kolegata niama BDS.