“Цици, дупе, лице; Дупе, цици, лице; Лице, цици, дупе…Мъжкият поглед избира различни маршрути, за да ви проучи, точно както вие избирате различни улици, за да стигнете до офиса, без да скучаете. Един приятел (и пешеходец) обаче не шари с очи наоколо. Върви, забол поглед в дамските глезени. Задържа вниманието си върху онези, които може да обхване между палеца и показалеца си. Ще го нарека „Господин Фи” (Фи е буква от гръцката азбука, с която се означава диаметъра, а не галено на Филип). И ще призная, че веднъж си представих как прави секс, стискайки чифт перфектни глезени над главата си…”

Очаквайте в новия брой на AMICA

Като студентка по българска филология попаднах в голяма джазменска компания. Половината от музикантите излизаха с певици, останалите - с фалшиви ноти като мен и двете ми приятелки. Сега съм сигурна, че бяхме безумно влюбени в тези мъже, само защото не разбирахме за какво си говорят и не бяхме подготвени за импровизациите им. По купоните им мълчахме смутено. Дори насаме с тях не издавахме стон, сакън да не произведем някой грешен тон. А, да. Освен нашите джазмени слушахме Майлс Дейвис и Ян Гарбарек. Виж останалото »