| 13 Ноември 2009

“Бийте децата си, когато започнат да приличат на вас.”

vw-beetle-1300

Тези думи звучат в ушите ми откакто искам да повторя маршрута на майка си и баща си до Алжир от 1966 г. Четиридневен път от Белград до Марсилия с тъмно синя костенурка Volkswagen модел 1300 Deluxe. По пътя концерт на Вивалди във Венеция,  рибена чорба на пазара в Марсилия, избиране на арабски шалове за глава за 24-часовото пътуване с кораб до Алжир.  Среща с Мастрояни, който се снима във филма “Чужденецът” на Висконти на брега на Алжир. Но последното няма как да стане.

ВИЖ ОЩЕ

 

Коментари(3)
  1. kude e korektora 22 Ноември 2009
    05:29

    Ne moje li edna zapetaika da slojite u zaglavieto be negramotni komplexarki, me4taeshti za niu iork:)

     
  2. Maya 24 Ноември 2009
    02:06

    Da, prava ste za tochkata. Na men mi e interesno, che nyakoi neshto e prejivial. To i v jivota taka se sluchva, nyakoi jiveiat interesno dokato drugi broiat zapetaikite. (Ne rabotia za Amica.)

     
  3. Maria 25 Ноември 2009
    08:10

    “По пътя концерт на Вивалди във Венеция, рибена чорба на пазара в Марсилия, избиране на арабски шалове за глава за 24-часовото пътуване с кораб до Алжир. Среща с Мастрояни, който се снима във филма “Чужденецът” на Висконти на брега на Алжир…….”
    Тези две изречения притъпяват в мен усещането, че “У” заглавието може би нещо не е наред и че New York е написано по възможно най-неграмотния начин.
    Мая, права сте. Някои хора живеят интересно.
    На фона на този разказ, моят направо ще звучи скучно. 1982 г. колата е синя Лада, градът е София. Първата държава е Унгария, както баща ми тогава я нарече “Трабантия”, защото други коли по магистралата не видяхме. Последва двудневен престой в Милано при приятели. После вечеря в хижа в швейцарските Алпи, където сервитьорът не говореше никакъв друг език освен немски, а ние всички останали, но не и немски. Това доведе до липсата на телешки стек в нашите чинии, а вместо него се появиха “kalte spetsialiteten”, което ще значи “плато салами и суджуци”. И накрая….не видяхме Марчело, но пък Ален Делон слезе от едно тъмносиньо ферари пред сградата на ООН в Женева. Бих повторила пътуването, но сега вече в Унгария няма толкова трабанти, а и аз вече говоря немски…..но какво пък - трябва да се живее интересно.

     

Остави коментар

Име
Email