

Понякога си мисля, че съм прекалено суетна, но бързо си прощавам. Моментално се сещам за няколко случая, в които суетата ме е спасявала от пълен провал на вечерта. Ако не й се доверявам стават конфузии като една ситуация преди няколко дни. Бях на рожден ден на приятелка. Още от прага 3-годишната й дъщеря ме сграбчи за жилетката, изчурулика колко съм красива с нея, но после с нечовешкото хладнокръвие на едно дете каза: „А защо си със същите дрехи като онзи ден”. Факт, през седмицата малкия фешън инквизитор ме засече в един ресторант и наистина бях със същата жилетка и същия панталон. Ходи обяснявай, че сега си с други ботуши, друго манто и нямаш сестра. Истината е, че като всяка втора жена, когато отивам някъде, винаги мисля с кого ще се видя и как съм била облечена при последната ни среща. Може да е тормоз преди да излезеш, но носи комфорт в компанията по-късно. Грешката ми е, че досега не броях и децата.
ВИЖ ОЩЕ
Остави коментар