За конете и разводите

Наскоро мой познат навърши 50 и ми разказа как в знак на признателност подчинените му му подарили.. кон. Имал си бил всичко останало.

_herm_s_fallwinter_2006_advertising_campaign_with_stella_tennant_vlada_roslyakova_mathias_lauridsen_photograp000hy_by_camilla_akrans95058_hermes6_122_513lo

Това ме върна десетина години назад, когато (вероятно по същата причина) на мен пък ми подариха папагалчета. Ефекта беше потресаващ. Папагалчетата цвърчаха денонощно и плюеха наляво и надясно, а след като подлудиха цялата къща едното дори реши да умира. Докато намерим приемно семейство се видяхме в чудо, а малката ми дъщеря изпадна в депресия, от която според мен все още се въстановява. Случвало се е на мъжа ми да му подарят употребявани чаши, красиво опаковани, а на мен парфюм, на който пише „тестер”. Да не говорим за онзи рожден ден през ‘79-та, когато получих 3кг. от дефицитния тогава кашкавал “Витоша”. Трийсет години по-късно май все още не знаем защо правим подаръци, както и какво означава да подариш нещо подходящо. Не че нещо, но една от причините хората да се развеждат, казват, били изчерпаните идеи за това какво да подариш на другия… Вие как се справяте?

ВИЖ ОЩЕ

Maria 08 Октомври 2009
06:51

Парфюм, на който пише “тестер”…. Истински се смях! Това е почти като да ти подарят книга в 3-ти клас, обаче надписана за Гошко с много обич от … някой си. А ти изобщо не си въпросния Гошко. Подаряването на подаръци е изкуство и колкото повече хора познавам, толкова повече се убеждавам, че е така. Човек се ражда с това, като че ли. Трудно се учи, защото подаръци са като отношението към човека като такъв. Или го имаш или го нямаш. Моят баща след 34 години брак с майка ми, успява да я изненада всеки път. Дори с класическите неделни цветя, който й купува когато ходи “на пазар”. Изкуството на подаряването е в детайла, но в детайла на думите на другия човек. Хората много рядко казват направо какво точно им се иска. Затова много внимателно трябва да слушаш и умееш да вникнеш отвъд казаното. Така със сигурност никога няма да сбъркаш. И разбира се и до желанието да го правиш. Желанието да подариш, желанието да направиш жест и желанието да познаваш другия. Това е най-правилната комбинация, останалото е …. парфюм, на който пише “Тестер”. А как се справяме…. Лично аз - добре. Може би, защото се научих да подарявам подаръци само на хората, който обичам.
ирина 09 Октомври 2009
09:53

Много права е Розмари фиксирайки момента, в който се чудим какво да подарим… или по-лошото - не виждаме смисъл да го правим - с настъпването на момента за развод. Има такава зависимост. Не се бях замисляла, но ми е познато. И тръпки ми побиват.
Rada Popova 12 Октомври 2009
07:10

Мила Розмари,

Това, което си написала е страшно забавно :)

Смисълът в подаряването на подаръците е да проявиш отношение към човека отсреща, а не просто да купиш нещо, което преди всичко ти харесваш или просто е било най-евтиното, безвкусно и непрактично нещо, което отсрещната страна със сигурност няма :)

Колкото до депресията на по-малката ти дъщеря имам да ти споделя една коледна история за това как родителите ми вместо да сложат последния модел GSM под елхата, за когото тихичко намекваха цяла година, решиха да ми скроят номер, като опаковат единствено изрезка от вестник на съответния телефон. Разбира се, първата ми реакция беше адски положителна, защото виждах мечтания телефон пред себе си (макар и на картинка) но драмата беше пълна в момента в който майка ми каза: “Ето, това е телефонът, който искаше! Може би с малко повече късмет догодина ще го получиш” …последваха тихи… горчиви сълзи до секундата в която сестра ми не се изправи и не започна да им крещи как може да са толкова жестоки и веднага да вадят телефона без повече да ме тормозят :) И те това и направиха :) Хмм… - Ето това се казва родителска любов :D Факт е обаче, че несъмнено оцених подаръка им във всякакъв аспект :)
Zory 19 Декември 2009
05:36

Tezi redove za GSM-a sa tolkova kuhi! Ah kakvi chitatelki!
Розмари Младенова 19 Декември 2009
06:58

Мила Zory,съдейки по часа в който си направила своя коментар виждам,че цяла нощ не си спала, за да го напишеш.Много ти благодаря.Ето от такива читателки има нужда списанието.
Lady 12 Май 2010
08:23

Човек често подарява нещо заради себе си, а не замисля за получаващия.И често хората подаряват нещо защото смятат, че другия има нужда точно от това . Ако повече усещаме другия и по-малко мисли от какво има нужа нещата биха се полуили много добре.