

“Ваня има алиби пред съда. То е високо 182 см, има черни очи като горчиви гръцки маслини и всяка вечер я взема от работа. Тя е тук, защото иска да изненада приятеля си на рождения му ден. С еротичен танц. Представя си го така. Два месеца усилени тренировки. Една нощ. Дискретни пламъци от свещи проблясват по черното й бельо. Тя скрита в гардероба. Той влиза и погледът му се спира на пищна вечеря и още по-пищните й бедра, които с елегантен отскок се озовават в средата на стаята. И започват да се преплитат като китайски клечки за ориз в ръцете на несръчен, но изгладнял американец. “

“Какво е вдъхновението? Преди години писателите от СБП ползваха „творчески отпуск”, за да си пишат книгите. Интересно какво са правели в останалото време? Идеята, че се отделяш някъде от света и чакаш Музата, все още съществува в десетки съвременни вариации. Липсата на вдъхновение е удобно оправдание без срок на годност… Анди Уорхол казва „Не знам защо хората мислят, че художниците са специални. Това е само работа като всички останали”.
Лидия Манолова е редактор интериори в BRAVACASA, а този месец и автор на AMICA Manifesto
Новият главен готвач на „Хилтън” определено знае как да живее. Ето краткия списък, с който ни описа добре прекараното време:


“Снощи сънувах, че си говоря с Лагерфелд. Стоим и си приказваме, а отстрани минават някакви хора и ме гледат завистливо. После Лагерфелд направи нещо изключително интимно… подари ми една пижама…”