“Приказките никога не започват със сватба, те завършват с нея. Някои разбират намека веднага, на други им отнема двайсет години. След това заживяват щастливо.”

“Спомних си как една сутрин се скарахме и се разделихме сърдити, аз изхвърчах от вкъщи с тънка рокля, а навън беше студено и през деня той ми изпрати пуловер, който на всичкото отгоре беше подходящ. Спомних си как се омъжих - по секс, без да знам дали това е точно любов, но с ясната интуиция, че няма как да сгреша. И как откривах с изумление и почуда колко много неща в живота могат да бъдат по секси от самия секс.”

“Дали ние с двайсетгодишните връзки сме царете на клишетата и лицемерието? Дали носим в чантите си наръчници като “Тайната на щастливия брак” и “Десет най-често срещани грешки в брака?” Не че някой е готов да ти отговори. Можеш да се надяваш най-много на някое изречение през смях - малко нервен, малко циничен, точно както се говори за сериозните неща. “Ох, щастлив брак ли? Бих оставила мъжа си веднага, ама пуста бедност много ме плаши!”