Познавам много жени, които го притежават. Но да познавате някоя, която използва Chanel №5? Аз не. Знам за Мерилин Монро, за Джаки Кенеди. И за прабаба ми също. Уви, и нея не познавам. Чувала съм, че била жилава жена със страхотен вкус. Качила се на влака от Виена с два костюма, една шапка и чифт обувки, за да заживее с прадядо ми в София. Животът й в следвоенна България бил доста тежък, но не се оплаквала. Денят й започвал с немските радиостанции и завършвал с цигара при мъжете в семейството. Интересувала се от мода, хокей и политика. Обичала прадядо ми до последния си ден въпреки всичките му изневери. През целия си живот не изневерила нито на него, нито на любимия си №5.

Предполагам и вие сте си задавали въпроса, какво общо може да има един толкова ретро аромат с модерния свят. Знам със сигурност, че жените, които са носили Chanel №5 не са се страхували от хода на историята – създавали са своята собствена. Не са имали и нужда от парфюм, който да ги прави интригуващи или съблазнителни, а по-скоро от нещо със силен характер, какъвто са имали и самите те.

Струва ми се, че именно в това силно присъствие се състои модерността на №5.

Куражът да сложиш аромат на тамян, паркет и чеиз върху кожата си има само един недостатък. Можеш да изпиташ носталгия по времето, когато жените са хващали влака за любовта без билет за връщане. С два тайора, една шапка и един чифт обувки. Носталгия по нещо, което всъщност не си преживял. А толкова би ти отивало.

“Трябва ли да съжалявам за това, че те обичам” (Am I fool to love you) пее Били Холидей в новия рекламен клип на Chanel №5. Режисьорът Жан Жьоне разказва историята на двама влюбени по пътя на Ориент експрес.